Трихомониазата е една от най-често срещаните полово-предавани болести
Трихомониазата е една от най-често срещаните полово-предавани болести, която засяга в голяма степен и двата пола. Смята се, че тя засяга 20-25% от жените на възраст 16-35 години и е причина за 7-10 % от уретритите при мъжете.
При голям процент от мъжете заболяването може да протече безсимптомно (в този случай те се явяват само преносители) или да се прояви като възпаление на уретрата (уретрит). При жените инфекцията обикновено дава симптоми на вагинит (възпаление на влагалището) с лошо-миришеща сиво-жълтеникава секреция, като много рядко се случва да няма клинична изява.
Причинител
Причинителят на трихомониазата е паразит: Trichomonas vaginalis – едноклетъчен, подвижен протозой с микроскопични размери (средно 10-20 µм) и невидим с просто око. Паразитът се размножава чрез делене на 8-12 часа. Характерна особеност на трихомоните е способността им да фагоцитират (поглъщат) други микроорганизми (бактерии) като по този начин се превръщат в резервоар на патогенни причинители на други инфекции, вкл. и сексуално предавани, като например гонококция (т. нар. Трипер). Това обяснява честото наличие на съпътстващи инфекции при трихомоназата.
Начин на заразяване
Трихомониазата се предава главно по полов път. Човек се заразява при пряк контакт с инфектиран партнъор, най-често хетеросексуален, като инфекцията се предава от пениса към влагалището и обратно, както и при взаимна мастурбация, контакт вулва с вулва, а също и при размяна на секс играчки. Жените се заразяват при контакт с инфектиран мъж или жена, докато при мъжете заразяването става най-често при контакт с инфектирана жена. При жените съществува малка възможност от заразяване по битов път (чрез ползване на общи кърпи, вани, дамски душове).
Инкубационен период
Инкубационният период (времето от контакта с инфектиран партнъор до проявата на първите симптоми) не винаги може да се определи с точност, тъй като при някои хора (особено при мъжете) може да няма никакви прояви на заболяване за дълъг период от време (т.нар. асимптомни носители). Средно инкубационният период е около 7 дена (между 4 и 28 дена при жените и между 10 и 30 дена при мъжете).
Симтоми
При мъжете се засягат уретрата, а при дългогодишно носителство и когато не е провеждано лечение, инфекцията може да засегне и простата и епидидима (малка жлеза, разпложена в тестикуларната торбичка, точно над тестиса, която участва в образуването на спермата).
Болшинството от инфектираните мъже нямат симтоми или те са слабо изразени. Това благоприятства разпространението на инфекцията между пратнъорите.
При малка част от мъжете (около 5%) заболяването протича бурно като остър уретрит с белезникаво-жълтеникав секрет от канала, парене и болка при уриниране.
При друга част от мъжете симтомите са оскъдни и се проявяват като:
– Секрет от уретрата под формата на сутрешна капка със жълтеникаво-белезникав или прозрачен вид;
– Сърбеж в канала;
– Зачервяване на отвора на канала;
Усложнения
При нелекуване на трихомоназната инфекция могат да настъпят следните усложнения:
При мъжете могат да настъпят следните усложнения:
– Засягане на простатата – простатит: Това е най-честото усложнение при мъжете.
– Засягане на жлезите на Литре, Куперовите жлези, епидидима, тестисите;
– В някои случаи може да се засегне главичката на члена и препуциума и да се оформят малки язвички;
Поставяне на диагнозата
Диагнозата се поставя от лекар специалист дермато-венеролог, уролог или гинеколог след преглед и извършване на необходимите изследвания.
Изследват се влагалищен секрет и урина при жените, като по-показателното изследване е това на влагалищния секрет. В урината при жените трихомоните се откриват сравнително рядко.
При мъжете се изследват урина, уретрален секрет, сперма, простатен експримат (секрет от простатата).
Извършват се следните типове изследвания:
1) Изследване под микроскоп: Трихомоните са невидими за невъоръженото око, затова откриването им е възможно след използване на съответната увеличителна техника.
При изследване под микроскоп препаратите могат да се оцветят или да се гледат направо без предварително оцветяване (по-често използван метод).
На препарата се виждат самите трихомони с характерната им форма, а също и увеличен брой левкоцити. Предимствата на този метод са, че е бърз и позволява диагностициране на заболяването още в кабинета на лекаря.
2) Културелно изследване: прави се посявка от съответния материал на специална среда и се изчаква 24 -48 часа. Много чувствителен и сигурен метод за откриване на инфекция с трихомони.
3) PCR – диагностика на трихомоните – сигурен метод, който открива наличие на ДНК от трихомоните в изследваната проба. Не носи информация затова дали трихомоните са живи или не, и е възможно реакцията да се задържи положителна в периода на изчистване след приключване на лечението за трихомони.
Лечение
За лечението на трихомоназата е важно да се отбележи, че винаги се лекуват всички партнъори.
Използват се препарати с антитрихомоназна активност от групата на нитроимидазолите, като има различни схеми на приложение (еднократен прием или прием в продължение на няколко дена). Лекарствата се приемат през устата и с тях не се приема алкохол до 2 дена след прекаратяване на лечението!
При жените едновременно с лечението през устата се провежда и локално лечение с влагалищни глобули, които също са с антитрихомоназна активност. При много жени продължителния прием и локално приложение на такъв тип лекарства води до развитие на вагинална кандидоза, затова обикновено се предпочитат глобули, които са комбинирани и имат и противогъбично действие.
При бременни жени инфекцията с трихомони се лекува , като лечението се назначава от лекар специалист. Метронидазолът е препарат, който се използва при бременни след 3-тия месец.
Профилактика
Практикуване на секс с предпазни средства, изследване и едновременно лекуване на всички партнъори на заразените.
Важно е да се знае, че към заразяването с трихомони не се изработва имунитет и веднъж боледувал и излекувал се човек, може отново да се зарази при контакт без предпазни средства с инфектиран партнъор.