Пълната липса на сперматозоиди в спермата се нарича Азооспермия.
Причините за Азооспермия могат да бъдат две. Първата е запушени или липсващи по рождение семепроводи. Най-честата причина за запушването е прекарано възпаление на тестиса и епидидима (надсеменника) с оток, болка, температура и по-рядко е скрита инфекция, която не е причинила оплаквания.
Втората причина за азооспермията е смущение в производството на сперматозоиди в тестиса. Това може да е в резултат на вродени аномалии (малки тестиси, отклонение в производството на някои хормони) или да е следствие от влиянието на външни фактори по време на индивидуалното развитие на човека (лекарства, облъчвания, някои заболявания и др.).
Много рядко причината за липсата на сперматозоиди може да е генетичен проблем (Синдром на Клайнфелтер, делеция на Y хромозомата и др.). Дори при такива заболявания могат да се открият сперматозоиди в тестиса и с тях може да се прави ин витро.
За изясняване на причината за азооспермията е необходимо да се направи ехографски преглед на тестисите. Изследва се нивото на два хормона в кръвта FSH и Inhibin B. Тези хормони дават представа каква е вероятността да се открият сперматозоиди в тестисите. Колкото по-висока е стойността на FSH и по-ниска е стойността на Inhibin B, толкова по-малка е вероятността да се открият сперматозоиди в тестиса. При съмнение за хормонална причина за азооспермията се правят допълнителни хормонални изследвания.
Лечение
Медикаментозно лечение на азооспермията е възможно в случаите, в които се касае за ниско ниво на хормоните LH, FSH, testosterone и високо ниво на prolaktin. Ако запушването на семепроводите е причинено от скорошна инфекция е възможно да се опита антибиотично лечение.
Във всички останали случаи се налага да се направи биопсия на тестиса. Операцията се извършва с местна упойка и не е болезнена. Времетраенето на операцията е около 15 мин. Прави се малък разрез на кожата на скротума с дължина 3-5 сантиметра. Пациентът е работоспособен след 2-3 дни. По желание могат да се дадат 30 дни болнични. Конците се махат на 5-7 ден.
По време на операцията се проверява дали са запушени семепроводните канали. Ако са запушени в областта на опашката на надсеменника е възможно на момента да се направи микрохирургична пластична операция за възстановяване на проходимостта им.
Вземат се и два материала от тестиса. Единия се изпраща в лаборатория за In-Vitro, и ако има качествени сперматозоиди те се замразяват и след това се ползват за ICSI. Този резултат става готов за 24 часа. Втория материал се изпраща в патоанатомична лаборатория и след 7 дни получаваме представа какво се случва в тестиса и какво може да се направи.
Най-добре е биопсията да е при отворен тестис и да е микрохирургична, защото с оптиката по-добре могат да се видят евентуални гнезда със сперматозоиди, от които да се вземе материал. Когато се прави без оптика това може да се пропусне. Ако се наложи пластика на каналите тя е много по-успешна с микрохирургичната техника.
руг тип биопсия е с бодене на тестиса през кожата на сляпо (пункционна), но тя не дава представа какво е състоянието на каналите, надсеменниците и тестиса. Не се вижда дали в участъка, който се боде има гнезда със сперматозоиди. При пунккционната биопсия има голям риск от инфекция и кървене на тестиса.
След получаване на всички резултати лекаря преценява какво лечение да назначи и има ли смисъл да се подготвя жената за In-Vitro процедура.